Сако от велур

Да помисля?... Знаете ли колко години все мисля... Половината живот си мина, отидоха някъде годините, вече ги забравих колко са... Сутрин те събужда детето на съседката, пак го бият за нещо, а причината е, че жилището им е тясно и вече си стъпват един другиму по главите, след това те тъпчат в трамвая, портиерът ти се кара, че закъсняваш, баничката, която ядеш набързо по стълбите, е студена, все едно че ядеш слюда, преглеждаш тайно „Паралели“, поливаш цветята, поемаш си въздух и започваш – преписки, дела... пишеш, пишеш, мълчиш, а когато се загледаш през прозореца, все ти се струва, че навън летят гълъби, и даже, без да искаш, размърдваш и ти ръце, размърдваш ги, но ги отпускаш и пак се заравяш в преписките... А навън вече вали сняг, затрупва листата, а сякаш вчера е било пролет и дълго не си заспивала през топлите нощи, все си чакала нещо да се случи, някой да дойде... След това отново идва пролет, изтича изпод пръстите ти лятото, минават годините... Лъжат те на улицата, лъжат те на чашка кафе, водят те на кино, но никой не ти говори, никой не те и слуша, само протяга ръце... Колегата ти иска да спи с тебе, ама в него няма нищо, което да те привлече: нито е красив, нито умен, нито поне идиот – нищо, равен и страхлив, носи черни чорапи и най-многото, което ти предлага, е да слушате плочи... А няма нито една плоча... Това ли е животът? Така ли живеят всички?... Обяд в стола, месо с картофи, „Научихте ли, на Иванов жена му ходи със зъболекар!“, а после мляко с ориз и „Пуснали са луксозни обувки, ама много скъпи!“, „Скъпи, скъпи, ама и този Георгиев е един некадърник, как го държат толкова време...“ И отново преписки, дела, и отново те мачкат в трамвая. И така години, животът си мина, не станах нито Мария Кюри, нито София Лорен, нито дори жена капитан на кораб. Като дете мечтаех да съм птица... Насън все летях. Летях, летях... А вие ми предлагате да се върна. Благодаря, повече не искам. Който иска, нека заповяда. Заплатата е сносна, колегите – човечни, работата – спокойна. Има ли желаещи? Ако има, нека заповядат, мястото е свободно.

Сако от велур
Плакат: Людмил Чехларов
Сако от велур
Сако от велур. Сатиричен театър, София. Режисьор Младен Киселов.